Партия на българските комунисти - ПБК
Нашата цел, като комунисти, е да сложим край на геноцида на народа и унищожението на Родината. Ние предлагаме път към спасение на България: ВЪЗРАЖДАНЕ НА СОЦИАЛИЗМА НА БЪЛГАРСКА ЗЕМЯ!
Най-висшата цел на нашата партия винаги е била истинската свобода и благоденствие на трудовите хора, а най-висша ценност - свободата на Родината.
Програма на Партия на българските комунисти
Текуща информация
Днес, във времето на "безвремието" всички трудови хора трябва да разберат, че за тях няма по страшен враг от капитала. Днешният неолиберален капитализъм бележи една крайна точка в развитието на този обществен строй, когато въпросът стои или капитализъм или живот на Земята. И това трябва да се разбере най-добре от трудещите се в Източна Европа и бившия СССР, които освен всичко друго са и обект на цивилизационна война срещу славянството, което първо в света демонстрира, че е възможен и един друг свят, светът на солидарността, хуманизма, социалната справедливост, колективизма и равенството. Но ние ще се борим отново над нашия дом да изгрее слънцето на социализма и човешкото братство. И то ще изгрее! Партия на българските комунисти (бивша БКП "Георги Димитров") ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------ Честит 1 март драги другари! Честита пролет и на всички сънародници!Да сте здрави и бодри през цялата година! С откритото начало на контрареволюционния процес в България, започнал на 10 ноември 1989 годин, т.нар. „демократични сили от СДС”, т.е. сбора от различни антисоциалистически, антикомунистически групички и личности, започнаха бясна клеветническа кампания срещу органите за национална безопасност на социалистическа България – Държавна сигурност(ДС). Несъмнено тази кампания срещу специалните сили, които стояха на стража на общонародната собственост, мира и спокойствието на българските граждани, бе част от цялостната идеологическа вакханалия срещу социалистическа България, Без съмнение тя бе поддържана, ако не и инспирирана от враждебни на българското национално съществуване държави, включително тяхните специални служби и разузнавания, Така че в този случай от самото си начало тя придоби не просто антисоциалистически, но антибългарски, антидържавен характер. Желаят или не, но именно чрез тази кампания самоназвалите се „демократи” започнаха да разкриват пред българското общество своята не просто антинародна, но антинационална и вредна за българската държавност същност. Нещо, което по-късно се потвърди многократно посредством водената от тях политика като се почне от разгрома на селското ни стопанство и се стигне до грабителската и разрушителна приватизация. Така или иначе, но всичките тези сили успяха да създадат в обществото атмосфера на очерняне на ДС, на превръщане служенето на държавната сигурност, на българската държава и на национални интереси в едва ли не престъпно дело. На фона на което, предателството и държавната измяна в полза на всякакви антибългарски каузи се обявява за „героизъм”. Подобна гротескна, грозна и отвратителна манипулация не можеше да не доведе до „лов на вещици”, т.е. безпардонно окалване на личното достойнство с всичките репресивни последствия за социалния, гражданския и трудовия статут на хиляди български патриоти и достойни хора. Несъмнено ние си даваме сметка, че сред щатните и нещатните сътрудници на Държавна сигурност не всички са били идеални, не всички са били водени от патриотични и идейни подбуди. Имало е и користни личности, имало е и такива, които са предавали и предават каузата „България”. Но никой не „гори юргана заради бълхи”. И в този смисъл наличието на подобни хора не дава никакво право да се очерня дейността в името на Родината, на Отечеството. Не трябва да се пренебрегва факта, че подобна кампания стана възможна и поради „мълчанието”, което, представящата се за наследник на БКП Социалистическа партия поддържаше през целия този т.нар. „период на прехода”. Странно мълчание, като се има предвид, че в Народна Република България силите на сигурността бяха на пряко подчинение на Партията. Въпреки това „мълчание”, което определено подсказваше истинската, но необявена позиция и намекваше за реалната политика на БСП, кощунствено и като „гръм от ясно небе” прозвуча в общественото пространство на страната неотдавнашната стъпка на коалиционното правителство и парламентарната група на БСП и нейните парламентарни партньори – ДПС и НДСВ за „по-нататъшно разкриване на досиетата на агентите на ДС”.Фактически създадената комисия и предприетите по този повод обществено-политически действия представляват една неприкрита антизаконна, антиконституционна и антидемократична обществена репресия. Репресия спрямо онези, които независимо от ранга и качеството, в което са работели, са укрепвали държавната сигурност на България. Не може да не коментираме и един друг отвратителен момент. Когато някои съвременни „реалполитици” от БСП провеждат пренебрежителното деление на работилите за България на такива, които видите ли са били „доносници” и са изпълнявали „долна работа”. От другата страна са били „суперагентите”, които са нещо „по-така”. Като че ли не са работили всичките за една и също кауза. В заключение ще кажем, че едва ли подобна стъпка на ръководството на БСП и воденото от нея коалиционно правителство може да се обясни само с натиска отвън, в частност от страна на ЕС, какъвто безспорно е налице. Тук несъмнено съществува и „нов момент”, имащ отношение към тясната връзка на върхушката на горната партия със създалата се в рамките на т.нар. „преход” необуржоазна олигархия. На практика върхушката на БСП днес осъществява чрез тази си демонстративна акция окончателното си „прощаване” със социализма като идея и практика, история и традиция. По този начин тя иска да докаже пред своите нови западни „приятели”, но и пред българското общество, че безвъзвратно се е превърнала в привърженик на капиталистическия път на развитие. И това прави по възможно най-решителния начин чрез удар по останалата в историята социалистическа държавност. Но желае или не, обаче, така тя нанася удар и по съвременна България. Тъй като държавността не е нещо, което може да се дели на части по исторически периоди. Затова ние българските комунисти от ПБК се обръщаме към всички, които са служили на сигурността на България и останаха верни на делото на социализма и на българщината: „Другари, не унивайте! Вие няма за какво да се срамувате за това, което сте правили за България. Точно обратното – гордейте се с Вашите дела. А историята рано или късно ще произнесе своята присъда: Позор, трижди позор на рушителите на социализма и Родината!!!” Секретариат на ЦК на ПБК --------------------------------------------------------------------------------------------------------- По случай 90-годишнината от създаването на Червената армия - 23 февруари 1918 година, публикуваме в раздел "Библиотека"(Архив) стихотворението на незабравимия Христо Смирненски "Червените ескадрони"
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- ПОЗИЦИЯ на ЦК на Партията на българските комунисти по обявяването на “независимостта” на Косово На 17 февруари 2008 г. в разрез с нормите на международното право с пряката намеса на САЩ бе провъзгласена т. нар. “независимост” на сръбската провинция Косово. С това ново прекрояване на границите в Европа продължава ревизията на резултатите от Втората световна война, разпада се дори онзи международен ред, установен в края на ХХ век. Направена бе още една крачка към нарушаване на мира в Европа и света, чрез създаването на американски плацдарм за готвената агресия срещу Русия. Преследвайки своите класови цели, световният жандарм – САЩ създава една взривоопасна зона, каквато са Балканите, изкуствено псевдодържавно образувание – рожба на сепаратизма на албанското малцинство в Сърбия и съпровождащия го тероризъм. С провъзгласяването на “независимостта” на Косово се узаконява като “държава” криминалната структура на безспорния център на организираната престъпност на Балканите и Европа, която исторически е изконна територия на Сърбия. Партията на българските комунисти осъжда този акт на агресивен национализъм и сепаратизъм като нов момент от настъплението на империализма след разпадането на социалистическата обществена система в Европа; това е пореден удар изобщо срещу идеята за държавността в източната част на стария континент. Няма съмнение, че това е целенасочен удар срешу славянството и православието, нанесен от позицията на глобализма и новия колониализъм на Запада. Този пореден акт на разпад на утвърден от историята ред на Балканите има както дълбок класов, така и геополитически, и цивилизационен характер. Чрез него Западът и преди всичко САЩ подклаждат национализма на албанското население в Сърбия, измествайки вниманието му встрани от неговите истински проблеми – експлоатацията, безработицата, бедността и неграмотността. Партията на българските комунисти решително осъжда двуличното поведение на управляващата коалиция в България, която по същество подкрепя този сепаратен акт на бившите терористи от т. нар. Армия за освобождение на Косово. С това управляващите се обединяват с дясната опозиция, известна със своята сърбофобия и слугинско отношение към САЩ. Буржоазната политическа клика в България – “лява” и дясна още веднъж показа истинското си лице на компрадорска прослойка, продаваща безрасъдно националните интереси. Няма да мине много време и ще стане ясно какъв престъпен геополитически акт бе отново извършен на Балканите.Виновните са известни. Ние от Партията на българските комунисти смятаме, че справедливостта рано или късно ще възтържествува, а с нея и братското единство на всички балкански народи. София 19.02.2008 г. ЦК на ПБК
------------------------------------------------------------------------------ В раздел "Документи" е публикуван материал на тема "В Политбюро на ЦК на ПБК" ---------------------------------------------------------------------- В раздел "Работническо дело" може да прочетете новия брой на нашия вестник "Ново Работническо дело" --------------------------------------------------------------------------- В раздел "Политическа година" прочетете статията на руски език на С.Г.Кара-Мурза "Кой ще предложи проект за бъдещето?" -------------------------------------------------------------------------------- Поздравления от братски партии Скъпи другари, От името на Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз приемете нашите сърдечни другарски поздравления послучай Новата 2008 годиа! Фалшивата позлата и външен блясък на витрините в страните на капитала не са в сила да замаскират пълния идеологически крах и надигащия неумолимо страшния системен провал на световната капиталистическа система. И ние, комунистите, сме длъжни всекидневно, всекичастно трябва да бъдем готови да да го срещнем боеготови. Великия Октомври показа единствения верния път на наодите от целия свят за спасение от гнета на капитализма и неоглобализма. И временното поражение на социализма, дори най-тежкото, не може деа спре човешкото развитие в съответсвие с обективните закони на историята. Идеалите, завещани ни от нашите велики учители К.Маркс, Ф.Енгелс, В.И.Ленин и И.В.Сталин, са залог за нашите бъдещи победи. Верността към тях е наш свещен дълг. Искрено ви желаем през новата година твърд дух, крпко здраве, мир и благополучие. Да живее международното комунистическо, работническо и и национално-освободително движение! Пролеъарии от всички страни, съединявайте се! Председател на КПСС Олег Шенин Москва, 27 декември 2007 г. В ЦК на Партията на българските комунисти са получени новогодишни поздравления от Австрийската комунистическа партия, от Комунистическата партия на Република Беларус, от Белгийската работническа партия, от Бразилската комунистическа партия, от Кубинската комунистическа партия, от Гръцката комунистическа партия, от Комунистическата партия на Руската федерация и др. -------------------------------------------------------------------------------- Позиция на Партията на българските комунисти във връзка със „Случая Кремиковци” „Случаят Кремиковци”, т.е. опасността от закриване на структурноопределящо за националната икономика предприятие, свързаните с тази опасност и с неизплатените заплати работнически протести, „игрите” с продажбата и препродажбата на комбината, скандалите във връзка с „източването” на организацията, даването и под залог за получаване на парични ресурси, екологичната опасност, резултат от амортизацията и ниското технологично равнище, които са плод на неизпълнени инвестиционни задължения, и т.н., са поредното доказателство за престъпния по отношение на националните интереси курс, стартиран с прословутата „програма Ран-Ът”. Този скандал отвява митовете за плодотворната роля на чуждестранните инвеститори. Той за пореден път показва, че изграденият в рамките на т.нар. преход неолиберален модел не е нищо друго освен свръхексплоатационна система от нов „глобоколониален” тип. Тази система обогатява в огромни размери нашите и чужди олигарси, но не остава никакви шансове за устойчиво социално-икономическо и екологично развитие на нашата Родина. Случаят „Кремиковци” е характерен и с появилите се спекулативни интереси около продажбата на земята, на която е построен комбинатът. Носител на тези интереси е политико-икономическата групировка, чийто лидер е софийският кмет Бойко Борисов. Тази групировка „гони” своите цели в пряк разрез с националните интереси за запазването на Кремиковци като работещо предприятие. Тук не може да се премълчи и въпроса за работническия протест. За съжаление колективът на Кремиковския комбинат, както и представящите го синдикати, демонстрираха тясногрупово съзнание, ограничено единствено в кръга на икономическите искания за изплащане на заплатите и повишаването на тяхния размер. ПБК призовава Кремиковския колектив да се издигне на национално равнище с искане за национализация на „изсмукваното” от чуждия капитал структурноопределящо предприятие. ПБК твърдо стои на позицията, че нито затваряне, нито оставянето на организацията в чужди ръце, нито препродаване на т.нар. „чужди инвеститори”, ще реши проблема Кремиковци.Единствено неговата национализация и превръщането на комбината в национално предприятие, работещо за всички, ще доведе до технологическо обновление, ще гарантира екологичната сигурност и ще го възроди като ефективно функционираща организация. Секретариат на ЦК на ПБК --------------------------------------------------------------------- Декларация на Партията на българските комунисти във връзка със споразуменията с Русия подписани при посещението на президента В.В.Путин през януари 2008 г. През последните години България постепенно бе превърната от енергиен фактор на Балканския полуостров в страна, която едва успява да покрие собствените си потребности от електричество. Под натиска на различни заинтересувани сили в ЕС, както и в резултат на безволието и безхаберието на т.нар. „българска политическа класа” бяха продадени енергоразпределителните дружества, затворени четири блока от АЕЦ „Козлодуй”, а днес поради екологични причини под угроза е затварянето на ТЕЦ „Марица-Изток”. Подобна ситуация попарва надеждите на страната за формиране на устойчиво социално-икономическо развитие. В тази обстановка се осъществи посещението на президента на Руската федерация В.В. Путин, при което бяха подписани редица споразумения засягащи строителството на АЕЦ „Белене”, а също така на нефтопровода „Бургас-Александруполис” и газопровода „Южен поток”. На практика при изпълнение на тези споразумения България се „връща” като енергиен фактор на Балканите. Страната ни става част от геостратегически проект предвиждащ не конфронтация, а активно сътрудничество между Русия и ЕС, което означава рязко повишаване на обществената, стопанската и отбранителната устойчивост на нашата Родина в съвремения неустойчив свят. Именно това е ключовия елемент в посещението на Путин в България в края на неговия мандат. И за това трябва да се поклоним три пъти по славянски на нашия цивилизационен брат Русия. Предвид тази оценка на споразуменията между България и Русия Партията на българските комунисти изразява своята поддръжка на същите. За много неща сме критикували и навярно, и в бъдеще ще критикуваме правителството и президента Но тук не може да не сме удовлетворени от факта, че в решаващ момент се прояви национално-отговорно мислене с поглед към бъдещето на Отечеството. Едновременно с това изразяваме нашето отрицателно отношение към различните сили в българското общество, които не се посвениха да използват и най-гнусните антируски измислици, лъжи, полулъжи и полуфакти за да омрачат процеса на нормализиране на българо-руските отношения. От друга страна разбираме опасенията на населението в региона на Бургас във връзка с възможността от екологично замърсяване. Предлагаме формиране на система за екологичен мониторинг с участието на местната общественост от самото начало на осъществяване и функциониране на проекта „Бургас-Александруполис”, както и създаване на максимално високо равнище на екологична сигурност. Секретариат на ЦК на Партията на българските комунисти --------------------------------------------------- Ситуационен преглед на последното тримесечие на 2007 година Последното тримесечие на 2007 година се характеризира с три ключови събития във вътрешен социално-политически и социално-икономически план, които имат в една или друга степен въздействие върху развитието на бъдещата динамика на обществено-икономическия живот на страната. Първото събитие е несъмнено учителската стачка, която не завърши благоприятно за стачкуващите. Управляващите протакаха нещата, докато се изчерпат социалните ресурси на стачката и тя завърши без да постигне своите цели. Ако се направи оценка на ключови параметри на развитието на това несъмнено най-голямо протестно събитие през 2007 година следва да кажем следното: Ако се опитаме да анализираме причините за това правителството с лекота да „смачка” стачката, безспорно освен, някои обективни(липсата на социални ресурси от страна на протестиращите на фона на съответните значителни такива сред управляващите, включително медийната подкрепа), можем да отбележим и редица субективни причини: В заключение по повод на това събитие следва да са каже, че учителите трябваше да „надскочат” съсловното, груповото „късогледство” и действието по един „краткосрочен начин”. Те трябваше да гледат на проблемите си през призмата на обществените, държавните, националните интереси и цели, което е и единствено верния поглед. Не против „политизирането” на стачката, а именно за политизиране на стачката те трябваше да се борят. В този смисъл тяхно основно искане би трябвало да бъде това за политика, за истинска образователната политика на България през ХХІ век. Необходимо беше да се изисква не само правителството, но и парламентът да излязат с ясна декларация, че разглеждат образованието и науката като ключов приоритет за България, приоритет най-важен и актуален за нейното оцеляване и развитие в турбулентните условия на ХХІ-ото столетие.Подобна декларация-признание освен всичко друго означава и приемане на определена отговорност и задължение. Задължение пред бъдещето на България. От тази позиция би следвало да се извежда нуждата от увеличаване на разходите за един ученик и студент, а също така и нарастване на дела на средно и висше образование, а също и на разходите за наука в бюджета на страната. А тогава с процента на увеличаване на тези разходи ще се увеличава възнаграждението на учители, преподаватели и т.н. Подобен начин на действие означава, че се изхожда не от тясносъсловна позиция, а от възможно най-широката и убедителна такава – от позицията на интересите на нацията и държавата. При това през призмата на перспективата за младото поколение – ученици и студенти, тъй като целта е увеличаване на разходите именно за тях. А останалото – повишаване на възнаграждението на учителите, ще е следствие именно от това, от тази грижа за децата на България и за бъдещето българско. По този начин справедливата борба за социално, а да кажем и професионалното оцеляване и развитие на най-големия отряд на българската интелигенция – учителството, щеше да придобие много по-широка обществена подкрепа и щеше да спечели с моралната си кауза. Така се създаваше и реалната възможност да се „депаратизира” стачката, защото веднага щеше да стане ясна истината за всичките тези, т.нар. „десни”, опитващи се да паразитират на стачката. Тъй като е знайно, че не грижата за българското образование и учителството в България ги караше да обикалят около стачката, а мисълта за властта. Протестът на учителите те разглеждаха единствено и само като удобен случай да разклатят правителството за да дойдат те на власт и да водят същата, че даже и по антинационална политика по отношение на българското образование. Другото голямо събитие бяха местните избори провели се на 28 октомври и 4 ноември 2007 година. Резултатите от местните избори затвърдиха промените в политическото пространство, стартирали с изборите за евродепутати. Първо, ГЕРБ се установява като политическа сила в страната, която има решаваща роля при определянето на местната политика. Изборните резултати демонстрираха още веднъж отлива на гласове от партии като СДС, ДСБ, ДП, ССД към ГЕРБ. Последната сила се превръща днес в ключова неолиберална сила. Но за разлика от гереспоменатите стари „демократични” неолиберали, при тях се засилва процесите на превръшане в партия от „пиночетовски тип”. Т.е. наличие на „лидер”, действащ на базата на фюрерския принцип. Неговата дума е безпрекословна. Политиката, която обещава да води тази партия в своята пр За записване в Партията на Българските комунисти е нужно да се свържете чрез електронна поща на адрес: bcp.gd@mail.bg и да дадете адрес, телефон или контакт за връзка.
Честит 1-ви май драги другари!
Честит празник на солидарността на всички трудови хора по целия свят!
--------------
По инициатива на Областния Комитет на ПБК в гр.Плевен на 30 март 2008 год. ще се отбележи 66-та годишнина от кончината на героя на антифашистката борба Васил Топалски
Васил Топалски е роден на 15.09.1907 в гр.Плевен в работническо семейство. Силно повлиян от идеите на комунизма той се включва активно в младежката организация на партията. На 18 години става член на партията. Не след дълго е избран за член на ОК, където отговаря за военната подготовка. До 1941 год. е избиран два пъти за секретар на ОК. Васил Топалски е издигнат за ръководител на ОК на БРП в Плевен след като на 14.09.1941 год. е убит секретарят на ОК Коста Златарев. Като такъв развива неуморима дейност за въстановяване на партийните организации след жестокия удар нанесен от полицията.
На 30 март 1942 год. след предателство полицията прави блокада на квартала, където е родната му къща.В 12 часа по обяд пред дома на Васил Топалски са изправени майка му, синът и баща му за да ги накарат да го убедят да се предаде. Героят отказва и се завързва престрелка за час и половина.След тази неравностойна престрелка комунистът В.Топалски е убит, а къщата е подпалена с гранати. Така завършва живота си героят комунист Васил Георгиев Топалски.
------------
Декларация на Партията на българските комунисти по повод решението на правителството на тройната коалиция за признаването на независимостта на Косово
В условията, когато кризата на съвременната световна неолиберална капиталистическа система продължава да обхваща нови социално-икономически пространства, глобалният капитал тръгва по пътя на разрешаване на тази криза чрез т.нар. „цивилизационни войни”. Те са насочени от една страна срещу страните от „третия свят”. Както срещу тези, които притежават значителни природни ресурси, така и срещу опитващите се да осъществяват относително независим курс на развитие.
Но основният удар на глобализма, тази съвременна форма на капиталистическия империализъм, продължава да е насочена срещу славянските народи с православна културна „матрица”. Разгромът на обществото на социализма в тези страни не се оказва приемливо условие за реализация на съвместно съществуване с гореспоменатите народи. Търси се тяхния социо-културен и държавно-исторически демонтаж за да може на тази основа те да бъдат напълно овладяни и погълнати в качеството на суровинен и човешки „донор” на Запада.
През призмата на именно такива процеси трябва да се разглежда обявяването на независимост на сръбската провинция Косово като самостоятелна държава на доминиращата в тази провинция албанска общност. Несъмнено подобна самостоятелност е в пълен конфликт с всякакви международни норми на живот и създава прецедент с непредвидими трагични последствия за целия свят.
Признаването на тази „независимост” от коалиционното правителство на БСП, НДСВ и ДПС, начело с лидера на т.нар. „социалисти” С.Станишев, и подкрепянето на подобна стъпка от „десните”, е деяние равносилно на престъпление национално и цивилизационно. В обстановката, когато в значителни части на нашата страна върви процес на депопулация и дебългаризация да се осъществява такъв акт означава ние сами да викаме злото на сепаратизма.
Ние от Партията на българските комунисти заклеймяваме този акт на предателство спрямо националните и цивилизационни интереси на страната и предупреждаваме, че тези политически сили в страната, които го подкрепиха рано или късно ще отговарят пред съда на Народа и Историята.
ЦК на Партията на българските комунисти
22 март 2008 год.
Град София
---------------------------------------------------------------
Честит национален празник 3 март и 130 годишнината от Освобождението на България от османско робство!
Да живее святата дружба между България и Русия, освободителката на българите от петвековната тъма!
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Продължаващата политика на коалиционното правителство на отваряне на т.нар. "досиета на ДС", както и шумът, вдиган по този повод от страна на буржоазните средства за масова информация е причината да публикуваме още веднъж позицията на Партията на българските комунисти по този политически и социален проблем.
Позиция на Партията на българските комунисти по въпроса за т.нар. „досиета и агенти на ДС”
Как да се запиша в ПБК
